18/05/2026
Няма кратка версия на любимите ни истории.
Така че, четете с усмивка ❤️
Историите за прадядо ми Руси Караиванов винаги са живели в нашето семейство.
Роден през 1904 в с. Александрово, обл. Ловеч, завършил агрономство, по-късно директор на Държавното земеделско училище в с.Александрово. Той е бил от онези хора, които не просто упражняват професията си, а я превръщат в призвание.
Човек с буден ум и рядката способност да вижда отвъд очевидното. Човек, който е мислил напред във времето. От онези хора, които не приемат света просто такъв, какъвто е, а постоянно търсят как може да бъде по-добър и по-смислен. Човек с отношение към труда, към хората, към знанието.
Има срещи, които времето не позволява да се случат.
Има хора, които никога не сме виждали, не сме прегръщали, чиито смях не ще чуем…
Но за щастие съдбата понякога намира своя тих начин да ни срещне с тези, които не сме имали шанса да познаваме.
През 2025г попаднах на най-различни писма, бележки и рецепти от прадядо ми Руси.
Между всички тези пожълтели с времето записки открих рецепти за сирена, едно от които беше рецепта за сирене “Садово” от 1932г.
Не просто рецепта, а цял технологичен процес. Всеки, който някога се е докосвал до правенето на сирене, знае, че то не става само с желание — всяко сирене си има своя характер, своя тънкост, своя „чалъм“
Когато прочетох рецептата, веднага взех решение, че трябва да върна към живота не просто един технологичен процес, а един спомен. Да повторя неговите движения. Да следвам неговата мисъл. Да направя нещата по неговия начин. С уважение към всеки ред, който е написал.
94 години след написването на тези записки, имах щастието да участвам в този процес, който някога е минавал през ръцете му.
Когато реших, че искам това сирене да оживее отново, по начина, по който го е правил прадядо ми, първите хора, за които се сетих, бяха приятелите ми „От градината на село“.
Благодаря им, че вложиха сърце в нещо, което за мен беше и е много повече от рецепта. Благодаря им, че не се опитаха просто да направят сирене, а да съхранят духа, уважението и любовта, вложени в него преди толкова години.
Има хора, които могат да пресъздадат рецепта и има хора, които могат да усетят душата ѝ - те могат и двете.
Това видео е за една среща, закъсняла с почти век, но случила се точно навреме!
🎥 Ако не сте чували за Nikola Nechev - чуйте и го последвайте сега 🪄
#сирене #домашнахрана #земеделие
