GHoney

08/06/2026

На Доломити съм.
Да’н се чудите защо не изпращам заявки 🤭

Времето е чудесно,
преходите са леки, приятни …
Водата е чиста,
кафенцииии, туй-онуй…
простооооо - фантазия.
Имало още едно място. Някой, ако има желание …

Навръщане ще мина и през Словения.
Обичам тази наредена и зелена държава.
Никито ще ни покаже някое ново словенско откритие 😊

После една Братислава.. чудесен вариант. Тоооо, къдет Словения, там и Словакия.
Знам едно прекрасно пчеларско магазинче в центъра. И прекрасен хотел. И замък, някоя гледка над Дунав, и той денят ще си свърши. В някой PUB! Някой 100 годишен пъб. По-мако от 100 не го басарям за място с добра храна 😄😄😄
BratisLove! О, йеее.

От там ще се пусна през Унгария.
Там пък какви рибени чорби,
какви гулаши… аййййййй.
Иначе Унгария е малко кат България. Имам предвид инфраструктура, тук там някоя дупка, мръсен тротоар, хартишка, фас…
Ма дедазнам. Може пък аз да’н съм случил на туроператорска фирма.
Знаете ли кой е града на гулаша?
Сервират го в едни тенджурки, с едни кумати топъл хляб, въйййййй - ядеш и не мислиш за калориЙ. Даже въобще не мислиш. Само ядеш. Или идеш. Както и да е.

От таааааам - едно спа в Сърбия.
Там пък, нищо, че не са фЕвропа, имат прекрасен курорт в една планина. Забравих и името, но я имам сейвната на локация. Там пък какви топли басейни, каква природа, какви филипинки сервират.., каква планина…
И паркинга - мУдерен. На три етажа гачи да беши. Чуден. И сянка. Не кат паркингите на Созопол - прашуляк и слънцИ.

И от там - София.
Ще изядем 4 порции микици на панчаревското море. Лекичко брънч, баце. Докъде я докарахме - да одим у Софию да ядем микици. Еееееееех, а едни време ей там до корекома в КазаЛнък какви микица праве’а. Че кат ти турнат 4-5 на една амбалажна хартия, че кат извади оня компотен буркан с пудрата захар и пробитата с пирон капачка… че кат наръси…
Ок.
Е’ни чисти без нищо, моля.
Е’ни със сирьенье,
е’ни със сладко …боровинково сладко,
и за последната порция ще си пожелая да е с мед. Ма не какъв да е мед. Джи-хъненски.
Маразбирасе, молявиса. Другите медове много ми лепнат на езика. И не парят. Не парят. “Истинския мед - вика - тряа ми пари на гърлото. Твоя не ми пари” Пфффтт 🤭
🤣🤣🤣

… А сега продължавам.
Прекрасен ден и за вас! 😊

05/06/2026

За малките радости /30 sec/ …

Няма какво да се опитваме да го направим по-розово,
ваденето на мед си е тежък физически труд. Блъскотия. И в момента не се сещам за много неща, които да носят наслада по време на самия процес.
Ето, и днес …
Ставаш в 5,
натоварваш извъртените вчера празни пити,
закарваш ги до пчелина,
роса навсякъде… мокро.
Обличаш изпрания снощи костюм,
палиш пушалка,
вземаш четка, и..
старт.
Целия ден минава в повтарящи се движения - отваряш кошер,
вдигаш рамка,
тръскаш пчели,
прибираш.
Носиш до автомобила.
После носиш до базата.
После носиш до помещението, където се случва “магията”,
и часът вече е някъде около 20:00.
Вземаш душ, сменяш дрехи, и започваш процес по центрофугиране на меда. И, доколкото издържиш. Обикновено издържаш.
И там някъде,
там някъде …
има едно много приятно усещане,
сякаш като за баланс за цялата горещина и тежко, което ти се е стоварило върху тялото през деня. Докато програмата на центрофугата е към края си,
питите са вече олекнали,
оборотите - максимални,
отваряш капака,
заставаш срещу движението,
и дишаш. Има едни около 30 сек. щастие, в което издишваш целия кошерен-меден въздух, който могат да поемат клетките ти,
и центрофугата спира.
Вадиш празните пити,
подреждаш за следващия ден, ииииииии
зареждаш нова центрофуга 😊

Хубав ден за всички!

03/06/2026

Майгатоооос /както казва сина ми 🤭/

Има един остров, бреговете на който почиват на две морета. И от него можеш да гледаш и изгрев, и залез в един и същи ден. Като в Поморие, но по-хубаво. Когато гледаш залез от западния бряг, гледаш към Италия. Затова залезите там са толкова впечатляващи – между теб и хоризонта почти няма суша.
А сега! Да извадим атласите 😄
Но друга ми беше мисълта…

Интересното при залезите е, че гледайки ги, никога не гледаме настоящето.
Светлината, която виждаме, е тръгнала от Слънцето преди около 8 минути и 20 секунди.
Красотата винаги идва с леко закъснение 😊
Имаше един майстор преди много години, който казваше: “Галинчоооооо, Галинчо…” после правеше малко пауза, и завършваше.. “‘Убавите работи стават бавно, моето момче”
И това го казваше по няколко пъти на ден. И е прав.
Запомних го за цял живот …
Така е и с предстоящия акациев мед. Ще стане, но за да стане ‘убав, не може когато ние кажем, а когато трябва 😊

Всичко е под контрол.
Подарявам ви този прекрасен залез.
Спокойна вечер за всички!

02/06/2026

В края на работния ден, …🤭

30/05/2026

Щастлив съм, че и тази година имах възможност като домакин да разведа приятели и последователи на GHoney из пчелините и розовите полета край Казанлък.

Не е за пръв път,
вероятно няма да е и за последен. И все пак, всяка среща е различна. Защото природата никога не повтаря един и същ сезон, а хората никога не носят едни и същи истории.

Побрахме рози…
Набрахме бъз.
Вдишахме акациев нектарен въздух, наситен с летливи ароматни съединения,
преминахме през бели килими от лайка…
С две думи, без да уведомя моите приятели, днес ги въведох до света, такъв, какъвто го познават пчелите - през ароматите, прашеца, слънчевата светлина и времето.

А сега е време да поработим.
Поне аз де. 🤭

И, внимание!!!
За тези, които имаха търпението да прочетат до края, ще споделя, 😄
че довечера съм си планирал едно напълно сериозно и строго научно изследване върху органолептичните характеристики на акациевия мед и един отлично охладен Совиньон Блан.

Ще бъдат анализирани ароматичният профил, вкусовият баланс, ретроназалното възприятие, дължината на послевкуса и възможните синергии между флоралните терпенови съединения в меда и тиоловите нотки във виното. Хахааааа

С други думи - топъл мед и охладено бяло вино. Класика.
Или „класика“?
Не знам.

GHoney… 😉

29/05/2026

29/05/2026

Разполагам с прекрасен пресен мед за добавка към сироп от бъз, приятели!
И не само.
Проверете си мейлите 😊
Надникнете и в “спам”, че понякога стават грешки.

* Снимките са от вчера.
Акациевата гора - мечта от преди 15 години, вече е почти факт.

26/05/2026

Хора, какво става?
Ужасно силно мирише на акация.
Аз мисля, че такива аромати сякаш не съм усещал до сега друга година.
При вас как е? На какво мирише въздуха? 😊

Лелеееее… отказвам да се прибера тази нощ!!! 🤣

24/05/2026

…Защото ако не беше писмеността,
„обичам“ можеше да остане само чувство.
А днес е дума, която стига далеч.
И остава.
И топли…

Обичам тази песен!

Този музикант я изпълни прекрасно току що и провокира в мен този пост.

Честит 24 май от далеч, и в последния момент,
но нямах по-рано възможност.
На всички, които пазят красивото живо - в езика, в мислите и в начина, по който комуникираме един с друг.