Българка съм, майко

28/07/2026

🐔 Следобедна закуска за моите кокошки. ❤️🥚

03/06/2026

Най- хубавият събор и най- прекрасните деца на селото!
Нов епизод 👇🏼

Как се ражда един народен събор? С много труд, много сърце и с помо...

02/06/2026

Жалко е понякога, когато един народ се самозабравя!
Днес Деня на Ботев и загиналите за свободата на България, масово в столицата не почетоха паметта им! Срам ме е от вас!

19/05/2026

Споделям с вас една различна нотка от моето хоби да творя видеа и да ви показвам смислени неща. Реших да участвам в един конкурс. Споделям с вас с голям трепет. ❤️❤️❤️

„Every great story starts with a single drop...“ „ONE IMPULSE“ е ...

10/05/2026

Голям зор беше, нооо не очаквах такъв край.
Епизода е качен в канала в ютюб. #българкасъммайко #кокошки #селосрещуград #животнасело

09/05/2026

Втора част ❤️

1 месец труд… уикенд след уикенд, между работа, деца, дъжд и кал… най-накрая кокошарникът започна да прилича на истински дом 🐔В този епизод:🥚 довършваме кл...

06/05/2026

Вярвате ли, че добротата може да оцелее там, където оградите стават все по-високи, а книгите все по-малко?

Когато оградите станаха по-високи от душите…
Някога селото не беше просто място, а олтар на човечността. Там вратите не познаваха резета, а хлябът се чупеше на две, без да се мери кой е взел по-големия комат.
Уважението не се изискваше- то се дишаше, предаваше се с погледа на старите и с поклона на младите.

Днес… природата все още е величествена, а старите дувари пазят спомени, но пулсът на селото е различен. Не всички са се променили, но истината горчи, завистта и алчността пролазиха и в най-тихите дворове, по-упорити от бурени.
Когато човек затвори книгата и спре да търси светлина в ума си, той неизбежно започва да подхранва мрака в сърцето си. Да не говорим, че и книга не иска да отвори , ей така два реда мъдрост да прочете…
Недоимъкът на дух ражда злоба. Започва се едно надничане през оградата, едно броене на чуждите залци и тиха радост, когато съседът се спъне.
Едно време селото раждаше природни мъдреци, хора без дипломи, но с висше образование по морал. Днес често виждаме шумни кухини, лишени от ценности, защото простотията не е в скъсаните дрехи, а в отказа да учиш, да мислиш и да състрадаваш.

Селото вече не е онзи недосегаем храм на добротата. Лицемерието и дребнавостта пуснаха корени и там. И все пак, сред тишината все още се срещат те - пазителите на стария код. Трудолюбивите ръце, честните очи и хората, които те гледат право в душата. Заради тях надеждата още не е стегнала багажа си.
Защото истинската стойност не зависи от това дали стъпваш по асфалт или по пръст. Тя зависи от това какво носиш в себе си, когато останеш сам със съвестта си.
Мария Караниколова