21/05/2026
📢ВАЖНО СЪОБЩЕНИЕ ОТ БЪЛГАРСКАТА ОБЕДИНЕНА НАРОДНА КООПЕРАЦИЯ И МАГАЗИНИТЕ Хора от Народа‼️
🫵ДНЕС 21.05.2026г. ЗАЕДНО С БРАНШОВИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ ВНЕСОХМЕ СТАНОВИЩЕ ДО МИНИСТЕРСТВОТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРЕДСТОЯЩО УСВОЯВАНЕ НА МИЛИОНИ ЕВРО ОТ ГОЛЕМИТЕ ЧУЖДЕСТРАННИ ВЕРИГИ МАГАЗИНИ, КОЕТО ЩЕ УДАРИ ПРЯКО ПО МАЛКИЯ И СРЕДЕН БИЗНЕС‼️Вх.н 05-08-849-30
ДО МИНИСТЪРА НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ, Д-Р ИНЖ. РОСИЦА
КАРАМФИЛОВА БЛАГОВА
СТАНОВИЩЕ от Българска оползотворяваща и рециклираща асоциация“ (БОРА) от Асоциация на българските търговци на храни (АБТХ) от Асоциация Български пипер от Сдружение на производителите на растителни масла и преработватели на маслодайни култури в България (СПРМПМКБ) от Сдружение Българска обединена народна кооперация (БОНК) от Българска асоциация на заведенията (БАЗ) от Асоциация на еколозите от общините в България (АСЕКОБ) Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, публикуван за обществено обсъждане на 21.04.2026г.
УВАЖАЕМА Г-ЖО МИНИСТЪР, във връзка с публикувания за обществено обсъждане законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, представяме на Вашето внимание становището на Българската оползотворяваща и рециклираща асоциация, Асоциация на българските търговци на храни, Асоциация Български пипер, Сдружение на производителите на растителни масла и преработватели на маслодайни култури в България, Сдружение БОНК, Българска асоциация на заведенията и Асоциация на еколозите от общините в България относно предлаганите промени. Представляваните от нас сдружения подкрепят въвеждането на депозитна система в Р.България като част от цялостната политика за устойчиво управление на отпадъците и за прилагане на кръговата икономика, но категорично възразяват срещу приемането на предложения за обсъждане законопроект.
С настоящото представяме нашето становище относно ЗИД на ЗУО, като акцентираме върху предложенията, които считаме, че ще се превърнат в пречка за ефективното функциониране на депозитната система в България.
1.Съгласно разпоредбата на чл. 28а, ал. 3 от проекта, учредители, респективно акционери, на Националния депозитен оператор са представителните организации на: 1. лицата по чл. 13а, които имат най-малко 51 на сто общ пазарен дял по отношение на общия обем на категориите напитки в депозитни опаковки, предоставени на пазара на Република България през последните три календарни години;
2. лицата по чл. 18 г, ал. 1, които имат най-малко 30 на сто общ пазарен дял в бързооборотни стоки, и имат национално покритие на територията на България. На практика управлението на депозитния оператор ще се осъществява единствено от браншовите организации на производителите на напитки и търговски вериги, които притежават значителни пазарни дялове от производството и търговията с продукти, попадащи в обхвата на депозитната система. От управлението необосновано са изключени част от другите участници в депозитната система лицата, осъществяващи дейности с отпадъци, осигуряващи изпълнението на принципите на кръговата икономика, както и производителите и търговците на напитки в депозитни опаковки, които притежават по-малки пазарни дялове. Лицата, ангажирани в сферата на отпадъците, могат да предложат необходимата инфраструктура за осъществяване на дейностите, осигуряващи постигането на целите на депозитната система.
Използването на наличната инфраструктура ще минимизира в значителна степен разходите за извършване на дейностите по събиране, транспортиране, предварително третиране и рециклиране, както и ще предложи организационни и логистични схеми на регионален принцип, които ще допринесат за ефективността на депозитната система. Обстоятелството, че силно ограничен кръг лица ще управлява депозитната система, придобива съществено значение, като се има предвид, че депозитният оператор ще определя размера на финансовите задължения на всички участници в депозитната система- размера на таксите за задължените лица (чл. 18в, ал. 3), на депозита за крайните ползватели на продукти в депозитни опаковки (чл. 18б, ал. 2), на цената на събраните отпадъци от депозитни опаковки, както и условията и размера на разходите на търговците, които следва да се възстановят (чл. 18г, ал. 1).
В същото време, проектът не предвижда никакви механизми, които да гарантират, че националният депозитен оператор, няма да налага условия, които поставят в неравноправно положение някой от участниците в депозитната система. Проблемът е, че в предложения проект за ЗИД на ЗУО липсват достатъчни гаранции за баланс, представителност и контрол. Така се създава риск от концентрация на власт и ресурси в рамките на ограничен кръг участници, без ефективна защита за останалите. В допълнение трябва да се има предвид, че националният депозитен оператор ще акумулира значителни финансови средства (от порядъка на стотици милиони), затова въпросът, как се разпределят тези средства, е от съществено значение. Доколкото проектът за ЗИД на ЗУО не предвижда друго, решенията ще се вземат от управителен орган, доминиран от мултинационални търговци и производители с големи пазарни дялове, което поставя под съмнение доколко тези ресурси ще се използват за подпомагане на по-слабите участници или ще се ползват по-скоро за увеличаване на вече силните пазарни позиции.
По този начин се създават предпоставки за непрозрачност при вземането на решения, както и за злоупотреба с право. Нещо повече, съгласно чл. 28з от проекта, организациите на лицата по чл. 13а, ал. 1 (производителите на напитки в депозитни опаковки) притежават мажоритарен дял от дружеството. По този начин със закон се гарантира пазарно предимство на определен кръг участници на пазара, което представлява нарушение на нормите на конкурентно право в Р.България.
В този смисъл е и чл. 28ж, ал. 1, т. 1 от проекта, който поставя принципа за равнопоставеност в зависимост от размера на финансовите задължения (дължимите такси към депозитния оператор), произтичащи от прилагането на разширена отговорност на производителя за депозитните опаковки. Тази разпоредба означава, че този, който плаща повече, има повече права, което е в противоречие с европейското законодателство и по-специално с Регламент (ЕС) 2025/40 относно опаковките и отпадъците от опаковки. Съгласно Приложение Х към Регламента, б. б/ управлението и оперативните правила на системата трябва да позволяват равен достъп и справедливи условия за всички икономически оператори, които желаят да станат част от системата.
Считаме, че с оглед прилагане на принципа за равнопоставеност, депозитният оператор трябва да се управлява от представители на всички участници в депозитната система – производители на продукти в депозитни опаковки, търговци и дистрибутори, лица, осъществяващи дейности с отпадъци. Този състав на депозитния оператор ще бъде гаранция за изработването и прилагането на прозрачни и недискриминационни решения, приложими към всички участници в системата.
В допълнение бихме искали да отбележим, че в законопроекта липсва и ясна концепция за вида на юридическото лице, което следва да получи разрешение за осъществяване на дейност като депозитен оператор. В чл. 28а е посочено, че той ще бъде юридическо лице по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, но предложените разпоредби съдържат елементи, които са присъщи за юридическите лица по Търговския закон – разпоредби относно акционери, дял от капитала, разпределяне на печалба, издаване на облигации и др. В т. 53 от §1 от допълнителните разпоредби е посочено, че депозитният оператор е юридическо лице по Търговския закон, което е в пряко противоречие на чл. 28а, ал. 2 от проекта.
2. На следващо място, считаме, че в проекта липсват гаранции за справедливо покриване на разходите на малките търговци, направени за приемането на върнатите празни депозитни опаковки. Не считаме, че разпоредбата на чл. 18в, ал. 4 предоставя необходимата защита и затова трябва да се предвидят конкретни текстове, с конкретни мерки, в тяхна подкрепа с цел оставането им на пазара и гарантиране на равнопоставеност с големите търговски вериги. Невъзможността малките търговци да покрият нарасналите разходи по обслужване на депозитната система и пренасочването на потребителите към големите вериги ще доведе до затварянето на малките търговски обекти, което ще рефлектира негативно и на малките и средни български производители на храни, които реализират своята продукция предимно чрез тях.
3. Проектът на ЗИД на ЗУО предвижда разрешителен режим за осъществяване на дейност като национален депозитен оператор – подход, който приветстваме. Но считаме, че предложената процедура е доста формална и няма да гарантира изграждането на ефективно функционираща и технически и логистично обезпечена депозитна система. Разбира се детайлната уредба на депозитната система трябва да бъде в подзаконовия нормативен акт, но той трябва да детайлизира основни положения, които са залегнали в закона. А такива не са налице в предложения проект на ЗУО.
4. На следващо място следва да отбележим, че в предложения проект не се предвиждат никакви гаранции за финансовото обезпечаване на депозитната система, а съгласно Приложение Х към Регламента, б. д/, трябва да са установени минимални изисквания за финансовия капацитет на оператора на системата, които му позволяват да изпълнява функциите си. Не се предвижда и механизъм, който да гарантира, че предвидените в проекта имуществени санкции ще бъдат заплатени при неизпълнение на целите от депозитния оператор (аналогично на чл. 82 от ЗУО).
5. Уредбата относно контрола от страна на министъра на околната среда и водите върху изпълнението на задълженията на депозитния оператор, е изключително оскъдна, като прави впечатление липсата на основания за отнемане на разрешението на депозитния оператор. В правния мир не съществува разрешителен режим, при който да не е предвидена процедура за отнемане на разрешението при установено противоправно поведение от страна на неговия титуляр. Т.е. проектът предвижда създаването на едно юридическо лице, което ще разполага с много сериозен финансов ресурс да оказва влияние върху няколко икономически сектора, без да има законов механизъм, по който евентуално противоправно поведение да бъде преустановено. Ограничени са възможности за контрол на компетентните органи и по отношение на дейностите, извършвани с върнатите депозитни опаковки. Съгласно предложените промени в чл. 35 от ЗУО, дейностите по преброяване и сортиране на отпадъците от депозитни опаковки, които категорично попадат в дефиницията за „предварително третиране“, могат да се извършват свободно, без да е предвиден за тях дори регистрационен режим.
А съгласно предложението за промяна на чл. 38, ал. 2 от ЗУО, дейностите по предварителното третиране на тези отпадъци могат да се осъществяват навсякъде, без оглед на предназначението на съответната територия. Т.е. няма да има никакъв проблем до детска площадка да се появи „място“ за сортиране на „празни депозитни опаковки“, които всъщност „не са отпадъци“ съгласно проекта на ЗУО. Подобна уредба поставя под риск опазването на околната среда и нарушава правото на гражданите на здравословни условия на живот. В заключение бихме искали да посочим, че нашите сдружения подкрепят концепцията депозитният оператор да бъде публично предприятие по смисъла на чл. 2, ал. 1, т.1 от Закона за публичните предприятия, при която държавата притежава мажоритарен дял, съобразен с изискванията на закона за публично предприятие (например 52%), а останалите дялове се разпределят поравно между производителите на продукти в депозитни опаковки, търговците и дистрибуторите и лицата, осъществяващи дейности с отпадъци. По този начин участниците в депозитната система ще могат да осъществяват вътрешен контрол върху управлението на депозитния оператор и да предлагат решения, които да способстват за повишаване ефективността на системата, а не да облагодетелстват част от тях. В допълнение следва да се отбележи, че на европейско ниво съществува депозитна система, която е с държавно участие. Действително тя е по-скоро изключение, но аргументът „Така е в Европа“ и формалното следване на чужд пример не следва да определя позицията по даден проблем, без да се отчита спецификата на икономическата и обществена среда.
Считаме, че в България е необходимо депозитната система да се управлява от строго контролирана структура, за да може да бъдат изпълнени заложените в закона екологични цели и парите на гражданите да се използват единствено за подобряване на средата, в която живеят. С оглед на гореизложеното представляваните от нас сдружения не подкрепят представения за обсъждане законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, тъй като предложеният модел на депозитна система не гарантира прозрачност, равнопоставеност, отчетност и реален контрол при изграждането и функционирането на депозитната система. Настояваме този законопроект да бъде оттеглен и да бъде изработен нов, който да гарантира представителство на българските производители на напитки, на българските търговци и на българската рециклираща индустрия, както и баланс между законните интереси на всички участници в депозитната система.
С уважение: Стефан Стефанов - изп. директор на БОРА
Стоян Китанов – изп. директор на АБТХ
Георги Василев – управител на Асоциация Български пипер
Яни Янев – председател на СПРМПМКБ
Галин Иванов – управител на Сдружение БОНК
Ричард Алибегов – председател на БАЗ
Николай Сиджимов – АСЕКОБ
