04/06/2026
Greek Sapori
Ако трябва да избера един вкус, който свързвам с Гърция, няма да е сиренето.
Няма да е и октоподът.
Ще бъде хлябът.
Големият, селският, леко опушен от скарата. Поднесен още топъл.
С малко зехтин.
Малко риган.
И нищо повече.
Възхищавам се на увереността да поднесеш нещо толкова просто.
И ние, и гърците сме народи, които уважават хляба. Хляба, като символ.
Като нещо, което присъства на всяка маса, във всеки дом и във всеки празник.
Като християнски народи сме израснали с мисълта, че хлябът не се хвърля.
Че се благославя.
Че се разчупва и споделя.
В гръцките филии няма нищо модерно или ефектно.
Само уважение към един от най-старите вкусове на света.
Докато в таверните те посрещат с такъв хляб, в магазините се намира другия герой на гръцката трапеза — тост хляба.
Мек.
Нарязан.
Подреден в безкрайни пакети.
Още не съм успяла да го харесам.
Мислих си, че е защото ми крещи, че е направен от машина, не от човек.
И българският и гръцкият селски хляб хрупа.
Мирише на пекарна.
Оставя трохи по покривката.
Остава да придобием самочувствието и да го направим главен герой и в българските ресторанти. Нашият ще е със шарена сол, например.
Простата храна не е бедна храна. Тя е съвършена.
На снимката: 1. точно този хляб е направен с българско брашно. Хапваме го в таверната на един наш приятел. Понякога по две порции. 2. Тост хляба, който също е толкова характерен за Гърция. Леко сладък, мек и много издържлив.
